Super User
В края на 2022 година излезе от печат сборникът „Източници на правото – съвременни национално- и международноправни перспективи“ (съст. Стоилов, Я., Вълчев, Д. С.: УИ „Св. Климент Охридски“, 2022).
В изданието са събрани докладите, изнесени по време на международната конференция за източниците на правото, проведена на 5 октомври 2021 г. в Софийския университет, по научен проект, финансиран от фонд „Научни изследвания“ към МОН[1].
„История на Юридическия факултет. 130 години от създаването му“ е озаглавено изследването с автори проф. Искра Баева и доц. Венцислав Петров, с чието публикуване ЮФ на СУ отбелязва своя 130-годишен юбилей.
Дългата история на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, която в значителна степен се припокрива и с историята на първия български Университет и на модерната българска държава, му е позволила да се справи с предизвикателствата на времето и на променящите се епохи. Преподаватели и възпитаници на Юридическия факултет откриваме сред водещите фигури, участниците, наблюдателите и анализаторите на всички преврати, поврати, войни, обществени и политически промени, през които преминават Княжеството и Царство България, социалистическата Народна република и демократичната Република България, в която днес живеем. Възпитаници на ЮФ на СУ са един от президентите на Република България, петима министър-председатели, десет председатели на Народното събрание, тридесет и осем министри на правосъдието, дванадесет председатели на ВКС. От преподавателите във Факултета четирима са били министър-председатели, един – регент, седем – председатели на Народното събрание, четиринадесет – министри на правосъдието, петима – председатели на ВКС. Редица ярки представители на българската култура – писатели, поети, актьори, оперни певци, композитори – също са получили своето образование в него.
В края на 2021 г. беше публикуван сборникът „Правовата държава в Република България. Проблеми на конституционното правосъдие и съдебната власт“ (С., 2021 г., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 294 с.).
Книгата е посветена на някои от актуалните проблеми на правовата държава в Република България. По-специално, тя е фокусирана върху ключови теми, свързани с Конституционния съд, конституционното правосъдие и съдебната власт (съдържание). Темите са подбрани така, че да имат значимост както за теорията, така и за практиката на конституционализма и конституционното право. Авторите предлагат критичен анализ на проблеми, които от дълго време очакват своето разрешение чрез конституционна или законодателна реформа или пък следва да получат адекватна теоретична концептуализация, която да даде тласък за по-нататъшно развитие на конституционния дискурс в областите на конституционното и обикновеното правосъдие.
През месец април 2021 г. излезе от печат сборникът „Право и религия“, (С., Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 784 с.).
Научните четения на тема „Право и религия“ трябваше да се проведат на 3 и 4 април 2020 г. в Ректората на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Целта на форума бе да се разгледат по мултидисциплинарен начин (през призмата на правата на човека, международното публично и частно право, сравнителното право и особено на отделните действащи и отменени институти на българската правна система) въпросите, чрез които религията влияе на функционирането на правните системи в социологически и идеологически план.
През 2021 г. се навършват 100 години от рождението и 25 години от смъртта на големия българския юрист проф. Лиляна Ненова – оставила забележителна следа в областта на семейното и наследственото право.
Лиляна Димитрова Ненова е родена на 11 май 1921 г. в гр. Стара Загора.
През 1944 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (ЮФ на СУ). От 1946 г. е асистент в Катедрата по гражданско право на Юридическия факултет. Между 1951 и 1970 г. е последователно старши асистент (1951 г.), доцент (1966 г.) и професор (1970 г.) в Юридическия факултет на Софийския университет. Хабилитационният й труд е „Семейният кодекс и реформата в семейното право на НР България“.
През 2020 г. излезе от печат изследването на доц. д-р Венцислав Петров „Наследяване на задължения и отговорност за завети“.
То поставя акцент върху отговорността на наследника към кредиторите на наследодателя и към заветниците – от една страна, на задълженията като част от наследствената маса, както и на задълженията, произтичащи от извършените от наследодателя завети, които възникват в патримониума на наследника.
На 13 септември 2020 г. се навършват 110 години от рождението на видния български юрист, учен и адвокат доцент Кръстю Цончев.
Кръстю Тинев Цончев е роден през 1910 г. в гр. София. През 1933 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (ЮФ на СУ), а от 1941 г. е частен хоноруван доцент в Катедрата по гражданскоправни науки на ЮФ на СУ.
Основните научни интереси на доц. Цончев се съсредоточават в областта на гражданско право и гражданско съдопроизводство. От 1941 до 1947 г. чете курсове по Семейно и облигационно право (1945-1947 г.) в ЮФ на СУ, а между 1945 и 1947 г. – по Техническо право в Държавна политехника. След 1947 г. преподавателската му кариера e прекъсната по политически причини.
Кръстю Цончев е дългогодишен адвокат и член на Софийската адвокатска колегия.
