Разговорът за времето е последното спасение на лишения от въображение.
На 03 септември 2020 г. Съдът на Европейския съюз постанови решение по дело C‑356/19, образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз от Sąd Rejonowy dla m. st. Warszawy XV Wydział Gospodarczy (Варшавски столичен районен съд, XV търговско отделение, Полша). Със запитването – предмет на делото, полският съд иска по същество да установи дали Регламент № 261/20041 („Регламента“), и по-специално член 7, параграф 1 от него, трябва да се тълкува в смисъл, че пътник с отменен или много закъснял полет или пък негов правоприемник може да изисква изплащане на посоченото в тази разпоредба обезщетение в националната валута, която е законно платежно средство по неговото местоживеене, поради което посочената разпоредба не допуска правна уредба или съдебна практика на държава членка, по силата на които искът, предявен за целта от такъв пътник или негов правоприемник, се отхвърля единствено поради това, че цената му е посочена в тази национална валута.
Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре.
С Решение № 18/25.08.2020 г. по гр. дело № 3323/2019 г. състав на Върховния касационен съд (ВКС), Второ отделение на Гражданска колегия, даде отговор на следните определени за значими въпроси на материалното право:
1. „При несъответствие между отразената в Информационния център на Гаранционния фонд информация относно началната дата и час на валидност на конкретен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, спрямо вписаните в застрахователната полица данни, в която застрахователният договор е материализиран, кои от тях намират приложение по отношение на трети, пострадали от пътнотранспортно произшествие лица и възникнали за тях права срещу виновния водач?“;
2. „Каква е доказателствената сила на информацията, съдържаща се в Информационния център на Гаранционния фонд и как се отразява същата на отговорността на застрахователя при противоречие с данните от застрахователната полица по конкретен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?“.
На 13 септември 2020 г. се навършват 110 години от рождението на видния български юрист, учен и адвокат доцент Кръстю Цончев.
Кръстю Тинев Цончев е роден през 1910 г. в гр. София. През 1933 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (ЮФ на СУ), а от 1941 г. е частен хоноруван доцент в Катедрата по гражданскоправни науки на ЮФ на СУ.
Основните научни интереси на доц. Цончев се съсредоточават в областта на гражданско право и гражданско съдопроизводство. От 1941 до 1947 г. чете курсове по Семейно и облигационно право (1945-1947 г.) в ЮФ на СУ, а между 1945 и 1947 г. – по Техническо право в Държавна политехника. След 1947 г. преподавателската му кариера e прекъсната по политически причини.
Кръстю Цончев е дългогодишен адвокат и член на Софийската адвокатска колегия.
Човек не може винаги да се надсмива над някого, без от време на време да се натъква на нещо остроумно.
„Гордост и предразсъдъци“
Скъпи приятели на Юридически барометър, публикуваме словото на декана на Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Даниел Вълчев, с което бе открита церемонията по връчване на дипломите на студентите по право от Юридическия факултет, випуск 2019:
На 1 август 2020 г. в парка на Военната академия „Г. С. Раковски“ бяха връчени дипломите на студентите по право от Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, випуск 2019. 381 абсолвенти получиха своите дипломи за завършено висше образование, като 97 от тях са с отличен успех.
Човек забравя думите, както забравя имената. Речникът се нуждае от постоянно наторяване, иначе ще умре.
Не можеш да промениш вятъра, но можеш да обърнеш платното.
Още...
С Решение № 12/30.07.2020 г. Конституционният съд (КС) реши конституционно дело № 1/2020 г., образувано по искане на главния прокурор на Република България за даване на задължително тълкуване на чл. 103 от Конституцията на Република България (КРБ).
Човекът никога няма да бъде поробен от машината, ако на човека зад машината му плащат добре.
С Решение № 76/22.07.2020 г. по търговско дело № 1011 по описа за 2019 г. състав на Върховният касационен съд (ВКС), Търговска колегия, Първо отделение, даде отговор на въпроса възможно ли е нищожна клауза от потребителски договор да бъде заместена с повелителна норма от националното право.
Тайната на добрата реч е да има добро начало, добър край и те да са възможно най-близо едно до друго.
