С Решение № 9 по конституционно дело № 8/2019 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 42а, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС) и отхвърли искането на президента за установяване на противоконституционност и за несъответствие с чл. 1, изр. 2 от Протокол 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и с чл. 17, пар. 2 от Всеобщата декларация за правата на човека и основните свободи на чл. 39б, ал. 1, т. 1 от същия Закон в частта „или обект с национално значение по смисъла на Закона за устройство на територията”.
Центърът за правни инициативи набира сътрудници за подготовката на двадесети брой на списание Юридически барометър.
Юридически барометър е гражданска инициатива за периодично наблюдение, анализ и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България. Ръководител на проекта е проф. Даниел Вълчев.
Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). С едно от допълненията се разшири обхватът на Закона и се предвиди, че държавата и общините ще отговарят и за вредите, причинени на граждани и юридически лица от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове.
Конституционният съд (КС) постанови решение по к.д. № 4/2019 г., с което уважи искането на 55 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на чл. 25з, ал. 2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Още...
В края на месец септември 2019 г. беше публикуван сборникът “The Role of Courts in Contemporary Legal Orders” (Ролята на съдилищата в съвременните правни системи), издание на Eleven International Publishing, the Haag, the Netherlands. Сборникът съдържа част от докладите, изнесени през месец март 2019 г. по време на III „Еразъм“ седмица на правната наука – голяма международна научна проява, която Юридическият факултет на Софийския университет организира за трети пореден път.
Състав на Върховния касационен съд (ВКС) спря производство по гражданско дело и отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) по въпроса „Следва ли задължението на държавите членки, предвидено в чл. 3, параграф 3, буква „а“ от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, за създаване на схеми за подпомагане за постигане на целите по параграфи първи и втори на същия член, както и свободата на стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на ЕС и принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, с която се налага допълнителна такса за производство на енергия от възобновяеми източници?”
На 8 ноември 2019 г. се навършват 105 години от рождението на големия български юрист академик Стефан Павлов.
Стефан Георгиев Павлов е роден на 8 ноември 1914 г. в гр. Омуртаг.
През 1937 г. завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Избран e последователно за асистент (1941 г.), доцент (1948 г.) и професор (1952 г.) по наказателен процес в катедрата по наказателно право и наказателно съдопроизводство на Юридическия факултет, където чете лекции по Наказателен процес на Народна република България и Наказателно изпълнение. В периодите 1951-1979 г. и 1981-1987 г. е ръководител на Катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет, а между 1970-1973 г. е декан на Факултета.
Научила съм, че можеш да разбереш много за човек по начина, по който се справя с три неща: дъждовен ден, загубен багаж и оплетени коледни лампички.