През 2019 г. в едно от най-престижните академични издателства – холандското Eleven International Publishing, излезе от печат сборникът “Judicial dialogue”, съдържащ част от докладите, изнесени през месец март 2019 г. по време на III „Еразъм“ седмица на правната наука. Негов редактор и съставител е заместник-деканът по международни отношения, дигитализация и виртуална среда на Юридическия факултет доц. д-р Мартин Белов, който беше и главен организатор на конференцията.
Върховният касационен съд (ВКС) образува Тълкувателно дело № 2/2020 г. по описа на ВКС, Гражданска и Търговска колегии, за приемане на тълкувателно решение по въпросите:
1. При произнасяне на съда (с уважаване, съответно отхвърляне) по заявено възражение за прихващане с вземане на ответника, надвишаващо по размер исковата претенция, силата на пресъдено нещо цялото вземане на ответника ли обхваща или само тази част, съответстваща на размера на иска?
2. При уважаване на възражението в хипотезата на т. 1 може ли ответникът да претендира разликата до пълния размер на своето вземане в последващ процес?
С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2020 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд по следния въпрос:
„Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност?”
Защото си с отворени очи, мислиш, че виждаш.
„Фатално привличане” – Закони и законопроекти „intuitu personae” или заподозрени в лобизъм (1. част).
В рубриката „Златен пирон” можете да откриете 2. част на категорията „Фатално привличане”.
Очакваме Вашите предложения за наградите на Юридически барометър „Златен пирон” на адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
През 2020 г. се навършват 140 години от рождението на професор Венелин Ганев – един от най-видните български юристи, човек, оставил забележителна следа както в българския академичен живот, така и в политическата история на страната.
Венелин Йорданов Ганев е роден на 4 февруари 1880 г. в Русе. През 1898 г. завършва философия и право в Лайпциг, а 3 години по-късно става лисансие по право в Женева. Пак там, през 1901 г., получава и висше музикално образование.
Липсата на дълбочина на мисълта обикновено се компенсира с дължина.
Бихме искали да припомним един интересен пример за промяна в законодателството, която се налага поради това, че предходни изменения са практически неприложими и трябва да бъдат „ремонтирани".
Още...
От смеха до осмиването разстоянието е съвсем малко.
Никога не е „просто игра”, когато печелиш.
На основание чл. 18, ал. 2 от Закона за Конституционен съд (ЗКС) и чл. 20а, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Конституционния съд и във връзка с Определения на Конституционния съд (КС) от 9 май 2019 г. и от 17 септември 2019 г. представям своето писмено правно мнение по предмета на конституционно дело № 5/2019 г., образувано по искане на тричленен състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение, за тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията по въпроса: ,,Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен закон с еднократно действие?”, заедно с присъединеното за съвместно разглеждане и решаване Конституционно дело № 12/2019 г., образувано по искане на пленума на Върховния административен съд за даване на задължително тълкуване на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията във връзка с отговор на въпросите: 1. „Какво е действието на решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, по отношение на заварени правоотношения и висящи съдебни производства с оглед разпоредбата на чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията?”; 2. „Какви са правните последици от решенията на Конституционния съд в хипотезата, когато се обявява за противоконституционен ненормативен акт – решение на Народното събрание или указ на президента?”; 3. „При какви условия се проявява възстановителното действие на решение на Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционен закон, изменящ или отменящ действащ?”
На 5 декември 2019 г. Народното събрание прие окончателно Закона за държавния бюджет на Република България за 2020 г. С него за втори път през тази година се промени размерът на държавната субсидия за политическите партии, като този път той беше увеличен от 1 на 8 лева. Народните представители обаче (случайно или не) пропуснаха да направят изменения в Закона за политическите партии (ЗПП) за възстановяване на забраната партиите да получават дарения от юридически лица или поне за ограничаване на техния размер. В очакване дали президентът ще издаде указ за обнародване на Закона, или ще върне част от разпоредбите за ново обсъждане, бихме искали да припомним коментара на Юридически барометър за промяната в размера на държавната субсидия през м. юни 2019 г.:
